За България

България се намира в Югоизточна Европа, в североизточната част на Балканския полуостров.  Тя е европейска, балканска, черноморска и дунавска страна. Това географско положение я поставя на кръстопътя между Европа, Азия и Африка. 

България попада в южната част на умерения климатичен пояс с влияние на субтропика, което осигурява отлични климатични условия за живот. България е малка държава но с изключително разнообразен релеф, което обособява и няколко съвсем различни климатични зони. В радиус от 40 км. от черноморския бряг се оформя климатична зона изцяло под влиянието на морето, която може да бъде разделена на две части северна и южна. Северното черноморско крайбрежие се характеризира с умерено континентален климат с изразено морско влияние. Зимите тук са по-сурови с по-силни ветрове, а температурата на морската вода през лятото е с около 2 градуса по-ниска от тази на юг. Южния черноморски бряг има ясно осезаемо влияние на субтропика. Лятото е по-топло с повече слънчеви дни, температурата на морската вода е по-висока, а вълнението на морето особено през август е поне с един бал по-ниско. Зимата е мека с редки минусови температури. На разстояние 40-50 км от границата с Турция климата на южното черноморско крайбрежие преминава изцяло в субтропичен, в резервата Аркутино ясно може да се наблюдава лонгозна растителност, а в близост до дюните в резервата могат да се наблюдават диворастящи кактуси. В централната част на държавата климата е изцяло умерено континентален. България е малка държава н о с изключително разнообразие от планини в по-високите части на които климата е с ясно изразен планински характер с прохладно и кратко лято и дълга, студена и снежна зима, условия за планински и ски туризъм през зимата са просто идеални. Най-големия връх на балканския полуостров се намира в Рила, връх Мусала е с височина от 2925 метра. Най-известните планински български курорти са Банско, Пампорово и Боровец.

 Официалното часово време в България е източноевропейско, което е с два часа напред от времето по Гринуич.
България е естествен кръстопът между Азия и Европа, което я прави удобен начален маршрут за екскурзии в Турция и близкия изток, така и по цяла Европа.
Общата дължина на българските граници е 2245 км. От тях 1181 км са сухоземни, 686 км са речни и 378 км са морски. България на север граничи с Румъния, на изток – с Черно море, на юг – с Турция и Гърция, и на запад – с Македония и Сърбия. Разстоянията между София и столиците на съседните балкански държави са: Скопие – 239 км, Белград – 374 км, Букурещ – 395 км, Атина – 837 км, Анкара – 1012 км.

Столицата на България е град София с население от 1 426 519 души, останалите най-големи градове в страната са Пловдив с население от 345 000 души, Варна с население от 335 000 души и Бургас с население от 220 000 души.

Общото население на България е около седем милиона души по оценка на НИС към 31 декември 2017 година, като в градовете живеят 73,5% от общия брой на населението. Основната част от населението 84,8% са етнически българи, 8,8% са турци, 4,9% са цигани и 1,5% са  руснаци, арменци, власи, каракачани, украинци, евреи, румънци. Официалния език в страната е българския. Основната национална религия в страната е православно – християнската.

Традициите и обичаите са неизменна част от живота на българите. Те са почитани, грижовно пазени в годините и съхранявани в семейството. Българските обичаи се коренят в далечното минало и са здраво преплетени с историята и християнската религия.

Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. Ритуалът в автентичния му вид се извършва в Деня на св. св. Константин и Елена - 21 май или на 3 юни (по стар стил). Нестинарите се подготвят за танца, като цял ден стоят затворени в параклис, пазещ иконите на св. Константин и Елена и слушат тъпани и гайди, изпълняващи специалната нестинарска мелодия, след което нерядко изпадат в транс. Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава. При танца винаги се държи с две ръце икона на св. Константин и Елена. Интересното е, че никога не нараняват или изгарят краката си.

Кукерите са друга местна традиция, която има своите аналози и в други общества по света. Кукерските игри са специални обредни ритуали, провеждани най-често по време на Нова година и Заговезни. Те се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и костюми. С кукерите и ритуалния им танц хората гонят злите сили и демони в началото на всяка година, за да продължат напред пречистени и заредени с положителна енергия.

Ладуването е друг интересен обичай, който се извършва на Нова година, на Гергьовден, на Еньовден и на Лазарица. На него момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта и съпружеския живот, да им посочи какъв ще бъде той.

Лазаруването е ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден. Датата на празника варира, но винаги е в събота, ден преди празника Цветница. На този ден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетат на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта. Стопаните ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци. Може би най-същественият символ на България е обичаят да се правят и подаряват мартеници за здраве и берекет в началото на месец март. За българите това е символ на новото начало, на здравето и добрата реколта.

В България на особена почит са традициите, свързани с жизнения цикъл – раждане, кръщене, сватба и погребение. Именните дни също са на почит в страната, като най-известни от тях са Ивановден, Гергьовден и Димитровден.

Най-големите празници, почитани от българите, несъмнено са Коледа и Великден – това е времето, когато цялото семейство се събира, няколко поколения празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към здравото българско семейство. На особена почит са и празниците Сирни заговезни, Местни заговезни, Богородични заговезни, задушници и пости.   

Българите са изключително гостоприемен народ, отзивчив и готов винаги да съдейства ако някой има нужда от помощ, а славянския манталитет и близкия до руския български език правят общуването още по-директно, лесно и приятно.